от 12.12.2009 22:11 в /unsorted

Тази вечер гледах два страхотни мача на два отбора от Манчестер (седмия по население град в Англия). Не искам да коментирам самите мачове - наистина бяха страхотни. Това, което ми направи впечатление е публиката. На мача Манчестер Юнайтед - Астън Вила имаше 75 000 (седемдесет и пет хиляди) зрители. Стадионът на Манчестер Сити е около 45 000 и също е пълен при домакинствата. Ако двата отбора в една и съща вечер са домакини, общият брой зрители, които гледат на живо мачовете им е 120 000. Сто и двайсет хиляди зрители гледат на живо два мача от регионалната лига в един град, който е с население около 400 000. 1/4 от жителите! Огромна част от активните хора. Хора, които са там за да се забавляват. Хора, които са там с невръстните си деца....
Което е по-важно - всичките тези 120 000 седят, гледат, радват се и се ядосват без дори да си помислят да запалят пиратка, камо ли да извършат други по-агресивни действия. Независимо дали техният отбор печели или не.

Мисля, че няма нужда да го коментирам, нито да правя сравнение с нашите "мачове". Няма нужда да го сравнявам с 2-те хиляди за милионна София, които на всяка среща правят поразии като за 200 000.

Май няма да доживея времето, в което ще заведа сина ми на футболен мач. Не и в България.

Или както казва един велик поет: "Къде сме ние, къде са те...".